Представете се с 3 думи като човек и като директор.

Иновативна… нали в хубава светлина? Защото в лоша се смятам за злопаметна, което не е нещо, което харесвам в себе си. Също така се смятам за грижовна, майчиният инстинкт е много силен у мен, особено към учениците. Екипен играч съм, много разчитам на хората, както на учениците, така и на колегите си, и на всички, с които работя. Когато подготвях концепцията си за конкурса, „НЕГ” за себе си изразих като абревиатура от Новаторство, Екипност, Грижа – очаквах да ми искат слова, а аз не съм по словата, предпочитам да действам. Новаторство, защото е нещо, което е в природата ми като информатик – искам да сме идейни, да има нови елементи. В Немската сме единствени в България с такъв отдел и вече сме нещо ново само така. Екипност, защото искам всички да работим заедно – вие, родителите ви и ние. Първо сте вие в центъра, а ние учителите се грижим за вас. Това се случва със сътрудничеството на родителите ви. Виждам това като триъгълник. Грижа, защото се опитвам да се грижа както за всяко дете поотделно, така и за всички като общност и за колегите. В тези области са и дейностите, които съм планирала за училището.

Какъв опит имате с ученици преди Немската? От колко време сте преподавател и какво сте научили в годините? 

Преподавам от 99-та, откакто завърших ФМИ. Първо работих в 68-мо СОУ, след което отидох на Събеседване. След като родих сина си, ме поканиха в НПМГ. За мен беше голяма стъпка да отида от едно така наречено „квартално” училище към една елитна гимназия. Страх ме беше да не би учениците да знаят повече от мен. Не се случи, защото ние, учителите, имаме предимството на опита. От 2003, ако не бъркам, съм в НПМГ. След прословутите стачки през 2009 работих в банка за една година – експерт електронни обучения. Видях, че това не е за мен. Отидох там на шега – не го правете. Давала съм мотивационното си писмо за пример на ученици – какво да не правят. То беше анти-пример. От банката явно не го бяха погледнали, а просто търсеха специалист. После се върнах в НПМГ с кеф да работя с ученици. Станах ръководител ИКТ – учителите с по-малко часове, отговорни за компютрите в училище. Поканиха ме да бъда заместник-директор на НПМГ и последните 4 години съм работила в регионално управление на образованието като старши експерт – след като бях отклонила 3 покани. Реших да се явя на конкурса и да променя нещо.  Опит с учениците на 1 НЕГ – много съм щастлива и доволна от вас.

Какво Ви накара да изберете да кандидатствате за позицията точно в Немската? Какво бяхте чували преди за гимназията? 

НПМГ и 1 НЕГ са много еднакви. Идвайки тук, имах едни идеи, но с пристигането си видях колко си приличаме – има дух, за който обаче общността не знае, защото не се популяризират нещата, които правите. Тази екипност, принадлежност към една общност, даже и сега настръхвам. Отидох в РУО, защото в НПМГ подготвях състезатели. Всяка година съм имала състезатели по математика и ИТ и лаурети. Даже част от националната комисия са мои състезатели, които вече са станали оценители. Мислех, че, помагайки на колегите, ще помогна на повече деца, а не на по-малка общност, каквато е училището. За жалост, това беше неуспешно. Приличам си с учениците, защото постоянно кипя от идеи, които искам да се случат на момента. Искам сега да започна строежа и догодина да влезем в още една сграда и да станем една смяна. Знам, че няма как да се случи, но това не значи да не си го мечтая и да не работя, за да се случи. Затова реших да се върна в една по-малка общност, вместо, както казва мъжа ми, да гоня вятърни мелници и да се опитвам да помогна на всички. Като видях, че излизате на конкурс, реших да кандидатствам, защото отвън изглежда сякаш с НПМГ сте много еднакви – само направлението е различно. Това, което опитът ми показва, е че има такава общност и дух и тук, което много ми харесва. Тук ще има клубовете, които има и там, и проектите, които има и там. Част от нещата, които се случват там, са благодарение на мен, колкото и не-скромно да  звучи това. Този проект за надстройка, който се случва там. Едно време бях на второ място след директора на конкурса за НПМГ. В началото бях разочарована, но после си дадох сметка, че е по-добре да е външен човек, защото има респект. От друга страна сега липсва връзката с учениците, но пък аз не мисля, че няма да я изградя с вас. Аз съм прекалено комуникативна. Всички тези идеи, които са там, до голяма степен се дължат на мен, така че имайте предвид, че това и вас ви чака. Както казах на родителската,  на децата част от планираните промени ще им харесат, но друга няма. Примерно това, че като отворя вратата в час, не искам свободни електрони, сиреч ученици, да се движат напред назад. Вчера върнах трима. „Къде отивате?” –„За пратка.” „Каква пратка по време на час?” Оказа се, че са отивали за храна. След ваканцията ви чака промяна. Ако трябва, ще минавам и ще броя пилците и дали всичко е отразено в Школо. Трябва да има малко повече ред и дисциплина. Колегите трябва да си уплътняват целия час – това, че си имал контролно, не е причина да си навън. Ще ви намерят работа, ако трябва, ще ви сложат отзад да си четете книга. Това движение навсякъде прави лошо впечатление – казвам ви го като нещо, което видях, когато дойдох.

Какво бяхте чували преди за гимназията? 

Духът ви не може да се забележи отвън, ако не си стъпил тук или ако не си бил на събития.  Това се вижда там. Не съм била на инициативи, но подготвяйки се за конкурса, съм гледала Фейсбук страницата. Човек остава с впечатлението, че Първа немска много учат. И имат най-високите резултати. Това супер. Но нищо повече. Никъде не пише за това, което правите. Ако не бях влязла във Фейсбук страницата на Ученическия съвет, нямаше да знам за всички инициативи. Те се оказаха още повече, когато станах директор. Имам една книжка с всичките ви дейности и кой за какво отговаря. Отделно разбрах за още инициативи, за които дори не бях подозирала. Нямате концерти – този Фашинг не го знаех, докато не дойдох тук. Бяха ми загатнали бивши ученици, които са ми семейни приятели. Разработвайки концепцията си съм научила всичко, което мога от интернет. Даже ми стана странно, че сайтът е от зле по-зле. Този уикенд съм решила или да го срина, или да го пооправя. Имаше повече информация за немския отдел, отколкото за училището. Започваш да се чудиш случва ли се нещо. А вие имате всякакви постижения, които никъде не се споменават. Подтиквам колегите да ми подадат информацията. Разбира се, по-големите промени остават за догодина, за да можете да завършите спокойно, особено 12-ти клас. Всички кардинални промени ни чакат септември. Защо не се работи по проекти? Еразъм+, eTwinning, и всякакви такива европейски проекти… Ако вие не можете да ги напишете с чужди езици, някое друго училище ли може? Когато станах директор, разбрах, че от немския отдел се занимават с такива неща. Правят се неща, само ако са задължителни, като групите по немски, история и т.н. Не може да се отрече и нивото на училището. Не искам да влизам с резки промени, за да не се получава стрес, затова промените ще са догодина.

Малките промени, откакто сте тук, се събират в една голяма. Какво Ви вдъхновява? 

Грижа. Искам да ни е удобно. Както вие, така и ние, прекарваме по много време тук. Трябва да има елементарен комфорт. При мен има минерална вода заради гостите, както и кафе машина тук и в учителската. Каквото има за мен, това има и за колегите. Не мога да подсигуря минерална вода за всички ученици, защото сте прекалено много. Но тоалетна хартия може да се осигури. Това ме втрещи. И една затворена тоалетна за директора – не знам дали сте знаели за това. Не виждам защо да нямате форнети. За жалост и аз не мога да удържа на изкушението. Но мисля, че е по-добре отколкото да ходите отсреща или някъде другаде, може да слезете долу. Аз съм свикнала да има и стол, но няма как да направим тук, така че поне държах да има нещо за ядене. Това са малки неща, които  приемам за нормални. Но тоалетната хартия – ако се запушват тоалетните… и ако ми се показва как е накачена тоалетната хартия по оградите… това са консумативи и такова отношение не е нормално.

Имам една идея за лагер школа на осмокласниците, това правихме преди. Една седмица сме в някаква база извън София, правим някакви игри, сплотяват се и когато дойдат на 15 септември тук вече са се опознали. Ако не приобщаваш хората, те не могат да усетят духа. И с колегите е така. Когато натовариш хората и им дадеш работа, те се чувстват приобщени.

Какво планирате да промените и какво ще се опитате да запазите? 

Работя с кмета на района до столична община за строежите тук, но за съжаление това не става толкова лесно. Ще продължа да изисквам да сте top of the top, всички тези добри традиции с немския отдел, матурите. В работата си преди имах следния принцип: Изисквам, изстисквам и пиша по-високата оценка. Дадох си сметка, че, да, аз съм много взискателна и са ми много високи стандартите – например, по тестология са ме учили, че за 3 трябва да минеш 60 процента. Стигало се е дотам да спорим с родители, но скалата е предварително зададена. Имала съм горчив опит да ощетя способни деца, защото ако пишем на вас 5, на други ще им пишат 10. Затова изисквам, изстисквам и пиша по-високата оценка, за да сте конкурентноспособни. Бих запазила това у вас, бих запазила духа, бих работила за повече комуникация с родителите ви и с вас – Школо е за това. Да има повече електронни неща – например една папка, от която да можете да си изтеглите, когато ви трябва някакво заявление, вместо да си съчинявате глупости. Да оправим сайта, да направим moodle, да запазим традицията на директорското контролно в 8 клас. Харесва ми идеята за такива контролни – да няма значение кой ти преподава, всички да гоним едно високо ниво. Повече популяризиране на всички дейности, строежа на сградата. Мисля, че сме тук заради вас. Да ви се да шанс във всички ваши инициативи, не да ви се казва “не”, а по-скоро да се опитваме да ви подкрепяме. Сега например за Тийноватор съм написала домакинката да купи стикери за тениски със специални емблеми. Може би трябва по-нататък ще трябва да помислим как да се отличаваме – дали емблема, униформа… много е впечатляващо, когато всички са еднакви. В училище всички сме равни и всички учим. Мечтая си за една смяна, да има зала, където могат да са събрани всички за кариерни ориентирания например, мислила съм и за Алумни клуб, може би догодина. Да са по-информирани родителите, а децата да правят по-осъзнати избори – например да не се налага да се връщат от немския отдел.

А за уикенда работатата ми ще бъде да пооправя сайта – там информацията е от 2015-та. Планирам и един сървър за ученически проекти, където да можете да качвате, вместо да трябва да плащате. Както и интернета тук… Това, че няма проектор в компютърния кабинет. Онази вечер на родителската ме видяха в действие. Бягах за кабел, за преходник, за лаптоп, за проектор… Няма никакви тренировки, няма кръжоци… Ако няма място през седмицата, то училището трябва да е отворено уикенда. Вашите клубове трябва да могат да се събират тук също, ако трябва ще ви дам ключа за кабинета и ще се събирате тук. Само да знае портиерът къде ще бъдете, за да бъде почистено. След Фашинга бях толкова впечатлена. Догодина няма да минете без концерт, особено имайки предвид годишнината.

Каква ученичка бяхте Вие?

Бях и от послушните, и от непослушните. Много карти са ми взимали… А по лагер школите се чуваше понякога „Бихме Георгиева на белот!”. Но бях и много изпълнителна и състезателка по математика и физика. Обяснявах как искам да бъда учителка… Аз не съм от София, но пък съм била 2 пъти подготве. След 6-ти клас с една група приятели си подадохме документите в гимназията. Родителите ни не знаеха. Грабнахме се и отидохме в математическата в Монтана. Вечерта преди изпита казахме на родителите си да ни събудят рано, а вече беше ваканция. „Утре съм на изпит, подадохме си документите.” Започва една караница в 12 часа. По социалистическото време не всеки в провинциален град беше висшист. Отидохме и бяхме приети в А паралелка като най-силните. След 7 клас пак кандидатствах, за да си защитя мястото в училището. В 12 клас реших, че не е добра идея да съм учителка, защото правехме учителите диви и щастливи. Насочих се към финанси, но накрая пак си избрах да съм във ФМИ и не съжалявам за избора си. Бях амбициозна, но бях и по купоните. Може би затова толкова се разбирам с учениците. Състезателите веднъж си позволяваха да ме наричат „Кака Нйелка”. Давам им да разберат, че не може да си позволяват това. Обичам да имам дистанция с учениците, но също така се самоиронизирам и шегувам. Някои не одобряват начина ми на говорене, но не смятам, че не трябва. Нека сме по- българи и не толкова сериозни. От друга страна се гордея, че до ден днешен никога не съм се напивала – мисля го за много грозно, особено за жена.

 Имахте ли учител, който и досега помните?

Госпожата ми по математика. Беше ми и съседка. Хем изпитвах уважение, хем имаше и страх, хем имаше и приятелски отношения. Може би оттам ми идва този модел. Тя ни водеше по лагери и състезания, и винаги знаеше – особено кой какви карти има. След първата ръка й беше ясно. Гледахме за прозрачни карти, дали няма някое огледало… Играехме федербал на паркинга, а тя ни беше съседка… и винаги ме вдигаше на следващия ден. Тя ми е еталон за учител и новатор. Винаги съм се възхищавала как можеше и на ум да решава и как имаше човешко отношение. Хем имаше лично отношение, хем бяхме дистанцирани. Влезеше ли, всички замлъкваха. Не се е налагало да повдига тон. Е, на мен ми се случва… но по-добре да викам и до портиера да се чувам, защото млъкна ли, става страшно. И когато си загубя гласа пролет и есен…

Какво съобщение искате да отправите на учениците? А на учителите?

Да не се страхуваме да правим нови неща, но и да държите тази висота на знанията. Да не се страхуваме да мечтаем и да преследваме мечтите си. Аз знам, че вие имате много заложби и таланти, които трябва да се развиват. А колегите да не се боят от новото. Смятам да започнем да се допитваме до вас с анкети. Ние сме доставчици, а вие сте клиенти, затова след някакъв курс се допитвам до учениците си. Смятам първата анкета тук да бъде за профилите, но там има и други аспекти като финансови възможности и хорариуми на колеги. С тези допитвания ако си честен към себе си, можеш да намериш пропуските си и да ги поправиш.

Посланието ми е да мечтаете, но да имате и тази мотивация, която заварих. Казаха ми, че ще си изпатя, угаждайки на всичките ви капризи. Но аз мисля, че това са нужди, а не капризи. На мен ми е много важна обратната връзка от учениците, дори когато не можете да имате предвид всички фактори. 

А за състезания и възможности – очаквам от вас инициативата, а вие можете да очаквате от мен помощ.

Автори: Елица Анева, 11г; Лора Вълева, 12б