Дори и на тези, които говорят, че ние правим чалга, им е ясно, че това не е чалга. Използването на балкански ритми и балкански елементи… това не означава, че е чалга. […] Така че всичко е въпрос на начина, по който чувстваш и интерпретираш музиката.

Слави Трифонов пред Иво Сиромахов в книгата “За мен е чест” (2015)

Слави Трифонов не се нуждае от представяне. Всички са наясно кой е и какво прави. Огромната му популярност се дължи не само на телевизионната, а и на музикалната му кариера, с която той предизвиква разгорещени спорове. Чалга ли правят Слави Трифонов и Ку-ку бенд?

Някои от вас, прочели цитата в началото на статията, навярно сега си мислят: “Че той сам си го каза: НЕ правят чалга”. Други пък сигурно са по-скептично настроени: “Мани го тоя чалгар” – мислят си те. Сами виждате, че въпросът се нуждае от допълнително разискване.

В Уикипедия пише, че Слави Трифонов и Ку-ку бенд творят в стиловете: “попфолк”, “фолк рок”, “българска народна музика”, “поп музика”. Всички членове на групата имат музикално образование, като немалко от тях са преподаватели в Музикалната академия. Самият Станислав например е дипломиран виолист. Трифонов твърди, че са израснали с класически композитори като Моцарт, Бетовен и Бах. Влиянието на класическата музика е видно в присъствието на оркестър на живи изпълнения и записи или цитирането на класически мотиви. Слави често определя музиката им като “етно рок”, термин, измислен от самите “Ку-ку бенд”. Този термин сам по себе си е неясен, затова сега подробно ще разгледам песента “Време за глупости” от албума “Един от многото” (2012) . Тя е интересно съчетание между т.нар. “хард рок” и “поп фолк”, гарнирана с речитативно, поп и метъл пеене. Здравият дисторшън на китарите на Цветан Недялков и Иван Стоянов, подсилен от бас груува на Георги Милчев (Годжи), и агресивният стил на барабаниста Венелин Венков се сблъскват с “балканското” звучене на брас секцията, съставена от Йордан Йончев – Гъмзата (тромпет), Евгени Йотов (саксофон) и Илия Илиев (кларинет). В заключение можем да кажем, че “Време за глупости” е една многопластова песен, която наистина не може да се дефинира по друг начин, освен като “етно рок”. Изглежда че Слави Трифонов е прав – “балканското” присъства, но това само по себе си не означава “чалга”. Как тогава ще си обясним заглавията на песни като “Нирвана кючек” и “Тайсън кючек”, звученето на “Комбайнеро – интелигентска” или “Пружината”? Във всички тези песни ориенталското звучене на брас секцията е осезаемо, но отново присъстват и дисторшън китари или елементи от други стилове, различни от чалгата.

“Няма не искам” (1999) например е албум, силно повлиян от испанското фламенко, а може ли то да се определи като чалга?

Все още не съм коментирал обработките на народни песни, които Ку-ку бенд прави. В албума “Македония” (2010) не присъства нито един кючек, което означава, че музикантите са способни да разграничат народното от “балканското”. Дори частите на Йордан Йончев (Гъмзата), който често (вероятно с причина) бива смятан за основния носител на “кючека”, са далеч от чалгата. Тук той демонстрира един нов подход в стила си. В обработки като “Море сокол пие” и “Лудо младо” дори не присъства брас секция, което очевидно разкрива рок същността на струнните и клавишните инструменти. Споменатото влияние на класическата музика е видно например в обработката на “Кога зашумят шумите”, която започва с мотиви от Й.С. Бах.

Освен това в творчеството на Слави Трифонов и Ку-ку бенд присъстват и песни като “Нема такава държава”, “Изкушение” или “No Mercy”, чиито жанр безспорно е рап или “рап-рок”. Баладите като “Нещо лично” или “Ти си” също са далеч от чалгата, като “Ти си” дори бива пускана по “БГ Радио”, което се е обявило против музиката на шоумена.

В крайна сметка, ако сте очаквали еднозначен отговор, такъв няма. Няма и как да е иначе при група като тази, която не се свени да опитва много и различни стилове в над 300-те си издадени песни. 

Моето мнение е, че Слави Трифонов не прави чалга или поне не в този смисъл, който ние придаваме на думата. Стилът му е “ад и рай” – комерсиален, на места граничещ (дори минаващ границата?) с ориенталски, но е авторски и оригинален, за разлика от този на неговите конкуренти (напр. “Пайнер”).

Автор: Траян Георгиев, 11е

Редактори: Елица Анева, 11г; Лора Вълева, 12б