Беше 29ти февруари. Ден за добра схема. Два извънредно безочливи индивида се запътиха
към най-долнопробното място в София – мол, пълен със също толкова противни създания като
двамата ни герои – Парадайс център, познат на жаргон като “ПарадайсА”. Защо се бяха
запътили тези двама схемаджии към мола? Защото единият издирваше оферта за слънчеви
очила, а другият самонадеяно вярваше, че знае точния човек. Всичко вървеше по план.
Оптиките в мола бяха няколко. Двамата хитреци разгледаха опциите, харесаха една и схемата
се почна. Телефонно обаждане до шефа. Схемаджийското съзнание на единия беше се
фиксирало върху възможността да изврънка шефа на оптиката (бивайки негов познат) за
намаление, което да добави към вече съществуващото февруарско намаление на очила;
еталон за наглост. Ах, колко добре вървеше. Близо беше до успеха, когато колегата наглец
забеляза, че са в грешната оптика. Оптиката, която беше възможно най-голяма конкуренция на
тази на шефа! Не, невъзможно! Отчаяние налегна схемаджиите. Как да разрешат проблема, че
са харесали модел, но не може да докарат бонус намаление. Пробваха всичко – да излъжат за
клиентска карта, да измамят, че познават шефа на тази оптика и накрая да пробват отчаяния
ход да поръчат модела в оптиката на шефа. Никоя от тези меркантилни изцепки не вършеше
работа. Провал, след провал, след провал. Жалко представяне. Самозалъгването продължи все
пак. Уверяваха се взаимно, че ще измислят нещо, че ще сработи схемичката; на практика се
филмираха. Беше си същинска модернизация на ”Бай Ганьо“. След края на приключението
двамата елитни схемаджии се прибраха, взаимно уверявайки се, че всъщност ще успеят да
измислят нещо, и забравиха за провала, нали се бяха позабавлявали. Седмица по-късно пък се
видяха и, очаквано, схемаджия 1 си беше взел очила на редовна цена, без да хитрува, а
схемаджия 2 го поздрави за добрата покупка и каза, че му стоят добре.

Автор: Растислав Василев, 12а