Можеш ли да ни разкажеш какво си спомняш най-ярко от времето си в нашето училище?

От немската, това което помня най-ярко, са преживяванията с моите съученици, забавните моменти с преподавателите от Германия, които са част от Лайстунгс-програмата и като цяло най-вече позитивните емоции, научените уроци и конкурентната среда, която ни направи много целеустремени хора още от ранна детска възраст.

Има ли учител или предмет, който е повлиял най-много на пътя ти напред в живота?

Най-много…не мисля, че е само един, но може би така, най-на сърце ми остана и значим като преподавател Константин Бечев. Той ми беше и класен ръководител, също така и мой преподавател по български език и литература. Изключителен човек, изключително общителен, изключително интегриращ и изключително интегриран в училищната среда. Знае как да комуникира с млади хора, знае кой е правилният подход и така той успя да стане наш, преди всичко приятел, като също така успя да запази необходимата дистанция, за да може винаги да ни държи дисциплинирани към академичните успехи, към които сме се насочили. Смятам, че той имаше много позитивно влияние върху всички ни, но има редица други учители от особено важно значение за развитието на гимназията, които също имат огромна добавена стойност, като например госпожа Рипова, госпожа Емилия Крумова и т.н. много други учители, както тези по немски, разбира се. Не бих ги приоритизирал, но да хаха. 

Би ли казал, че те са хората, които са те насочили по пътя, по който си поел в живота си ?

Дали са ме насочили конкретно в кариерен, академичен и друг план, не съм много сигурен, по простата причина, че сред хората в немската винаги сме имали силни индивидуалисти, изключително силни хора и мисля, че това е нещо като ген на хората в гимназията. Не мисля, че е функция на учителите. По-скоро учителите са тези, които успяха да съхранят и устремят тази амбиция и да ни дадат мотивация и подготовка за реалността, така, че да можем да се справим с всичко, което се изправи срещу нас. Смятам, че това, което е най-важното е, че те бяха наши приятели в период като този, защото знам, че тинейджърските години са особено сложен период за всички,та те бяха така нашия приятел, който едновременно ни дразнеше и едновременно с това даваше много реална оценка за това, което се случва с нас. 

Какви бяха мечтите ти в този период, в който си учил в училище и те ли те насочиха към кариерата, която разви в последствие?

Честно казано, не съм сигурен дали съм от типа мечтатели, чисто и просто, защото аз съм като типаж, човек здраво стъпил на земята и гледам единствено в краткосрочен и евентуално много близко в средносрочен план. Не съм човек на мечтите, по скоро съм човек на плановете и целите, които се реализират, но ако трябва да съм честен, “да”, гимназията дава супер много целеустременост, която е много важна. Смятам, че тя отваря очите ни за възможностите, които ни заобикалят и възможността да ги сграбчим и има редица примери за това, но най-вече това в което вярвам е, че гимназията ни даваше реална представа за това къде се намираме в света, че имаме потенциал да постигнем всичко, но този потенциал сам по себе си не е достатъчен, ако не бъдат положени необходимите усилия за да го реализираме. 

Понеже ние знаем, че ти си от създателите на България на младите, ти си от екипа хора, виновни за появяването на тази организация, можеш ли да ни разкажеш как точно се роди и какво точно представлява тя?

Да, мога да разкажа. Значи България на младите беше формиран посредством, ако трябва да бъда честен, пунктуално точен и фактологически и хронологически верен св роди в един чат във Фейсбук, където Арно Пигелер, мой съученик, написа, че иска да прави клуб по дебати и клуб за политика, който да се казва “България на младите”. 

И реално той иницира документацията, необходима за пред директорката, създаде  клуба и успяхме да запазим стая след часовете. Тя беше на първия етаж, стаята преди стаята по музика, не помня точно номерацията каква беше, но да кажем примерно 104-та. Тогава се събрахме над 50 човека и стартира като обсъждахме актуални теми и неща които ни вълнуват, икономика и т.н.

И всички от тях бяха активни членове на клуба и мероприятията?

Да, да. Сега 50 човека не събира стаята, но на 2 етапа влизаха по 25, така че да. Толкова беше желанието на всички да участват.Но този хайп не се запази до края разбира се. Три седмици по-късно вече бяхме може би десет човека максимум, но да. Важно е, че това беше нещо, което беше уникално за гимназията и реално обедини голяма част от учениците тогава и създаде някакъв допълнителен живот, което доказа, че извънкласните дейности бяха изключително смислени. 

Добре, смяташ ли, че това е допринесло за училищната среда?

Ами към средата не съм много сигурен, тъй като клубът беше закрит изключително бързо, поради една наша инициатива или поне бяхме принудени да го закрием. И тогава съответно ние се оттеглихме като неправителствена организация, но като цяло влияние върху училищната среда конкретно нямаше, от гледна точка на това, че ние не разполагахме с достатъчно голям период от време, в който можем да измерим някакви такива индикатори, но върху устремяването на интересите на хората, които участваха в този проект от самото начало към политика, икономика и всякакви други вълнуващи ги теми, свързани с обществения живот, мисля, че имаше много важен ефект пък и много важен ефект върху нас.

Кое беше въпросното мероприятие, което доведе до закриването на “България на младите” като училищен клуб?

Ами то не беше събитие или нещо такова, просто правихме една анкета за средното образование. Събрахме изключително голямо количество данни, от над две хиляди ученици от цяла София и цялата страна, като въпросите бяха така направени, така събрахме данните, че се оказа, че учениците не бяха изцяло доволни от това което им се предлага като услуга и като продукт в средното образование. Съответно ръководството на училището възприе, че това би могло да има лош ефект върху имиджа на гимназията и ни помоли нали ако може да свалим анкетата и същевременно да прекратим тази дейност, при което ние показахме своенравност и решихме, че ще го правим въпреки всичко и решихме да се оттеглим като неправителствена организация, за да нямаме такива училищни проблеми.

Невероятно е това, което сте направили и дори самия факт, че сте отстоявали позицията си докрай.

Благодаря, хаха. Не беше толкова мелодраматично колкото сигурно си го представяш, но беше проява на характер в този момент със сигурност.

Въпреки това, когато излязоха резултатите от първия Модел република България пък същевременно бяхме наградени от училището за показване на активна гражданска позиция и как беше… ”подобряване имиджа на гимназията и одухотворяване на училищния живот”, така че предполагам е имало някакъв реверанс от тяхна страна.

А в кой клас бяхте, когато създадохте “България на младите”?

Аз бях в 10-ти клас, Арно…Арно също. Аз бях на 17, той беше на 16. 

И предполагам съществуването ѝ е продължило до края на годината?

Не. Максимум 2 месеца и половина. Значи ние създадохме на 27.10 организацията и в 7 часа и 10 минути започна първото ни “участие” в класната стая. Мисля че някъде до февруари-март вече всичко беше приключило. 

И за два месеца успяхте да “размътите водите” в немската?

Да, да. Точно това стана общо взето.

Смяташ ли, че училището е допринесло за развитието ви в тази посока? Има ли умения или качества, които сте придобили в немската, които са ви тласнали да направите това?

Аз не мисля, че училището ни е предоставило нещо, по-скоро ни беше лишило от нещо, и то не немската конкретно, а “училището” генерално. Ние се опитвахме да попълним дефицитите от липсата на отговори на нашия интерес към реални теми, като икономика, отбрана, международни отношения, като политика, нали не партийна такава, но поне генерална някаква политика, която да се обсъжда и някакви политологични неща, при което решихме, че това е най-подходящия формат, който да го адаптираме като извънкласна дейност, така че нали да няма проблеми и съответно да можем да го обсъждаме. Като пак казвам, това е повече запълване на липси и дефицити отколкото нещо, към което училището ни е устремило да направим.

Има ли начин да бъдат попълнени тези липси в днешно време, сега, когато ние сме ученици на Немската гимназия?

Да, определено. Най-реалния модел, по който можете да изпълните това най-ефективно е като лично поемете отговорност и ангажимент и направите извънкласни дейности под каквато и да е форма, които могат да създадат някакъв формат на общуване между ученици, който би предразположил да се обсъждат такива теми.

Какви трудности сте срещали по пътя си и как сте ги преодолявали?

О, ние много трудности сме срещали, какви ли не. Само ще дам пример – на нас ни отне 5 години за да можем да уредим залата на народното събрание за първия ни модел. Говорим за 5 години постоянни усилия, комуникация. Всякакви предизвикателства, които можете да си представите. Ние в този период сме имали разрешение да използваме залата, което в последствие бе оттеглено. Тоест всички усилия, коието сме могли да положим сме ги положили и въпреки всичко не получихме задоволителен резултат. В последствие намерихме път, намерихме начин и успяхме. 

 Друг пример за предизвикателство. За нас първия ни модел беше огромно предизвикателство. Значи ние бяхме 10 младежи на 17-18 години, които организират модел за 50 човека в министерството на труда и социалната политика в зала на гърба на Министерски съвет. Същевременно с това част от събитието се провеждаше в сградата на столична община. Това цялото е свързано с безброй предизвикателства, организационни проблеми, с убеждаване на институции, защото е много трудно да ги убедиш, че образователен проект, свързан с политика би могъл да бъде аполитичен и да не създава партийни, агитационни материали и събития. В това е изключително трудно да се убеди администрацията, но ние все пак успяхме и това е признак, че ние сме си свършили работата като хората. 

Отделно сме имали предизвикателства като правехме модела в Благоевград. Трябваше да осигурим финансиране, места за настаняване за всички. Нали отделно от целия стрес за това, че носиш отговорност за живота на толкова много млади хора, тъй като могат да се случат хиляди неща, които могат да бъдат извън наш контрол, но и с това сме се справили. Винаги сме намирали начини да се справяме с предизвикателствата и всичко е било наред. И това е важното. Това са уроци, които ни изграждат като личности и ни правят по-смели и по-дръзки и знаем в трудни ситуации как да реагираме, какво да правим и как да се развиваме. 

Понеже няколко пъти спомена моделите, да уточня за тези, които не знаят, България на младите се занимава организацията на Модел република България. Кое ви подбуди да започнете да се занимавате с провеждане на модели и как точно решихте, че това е “вашето нещо”.

Самият проект има във фундамента си нещо, което всеки от нас е изпитвал, а именно всеки е гледал телевизия, виждал е политици, казвал си е “Аз мога по-добре”. Всъщност ние просто се опитваме да създадем материална среда, безопасна, в която това нещо може да бъде изпитано и нали да се тестват възможностите на младите хора да водят реална политика.  

Разбира се, има ограничения всякакви, каквито можете да си представите на тоя модел, но той е най-близкото до реалността. В смисъл, че единственото по-близко е наистина да станете народен представител. 

Идеята на модела е да покаже на младите хора, а може би и на политиците, ако вземат участие, че политиката не е толкова лесно нещо. Това, че ти си мислиш, че нещата са лесни, не означава, че нещата винаги са лесни, и това, че ги виждаш като прости не ги прави прости. 

И едновременно с това, изгражда лидери, които могат да бъдат двигатели на сложни процеси, постигайки съгласие между хора, които са несъгласни помежду си. Това е едно от най-сложните умения в този живот и едно от нещата, които ако научиш, със сигурност ще бъдеш крачка пред всички останали. 

Отвъд идейната платформа, МРБ е и място за много емоции, положителни, негативни, за нови приятелства, за тестване на личните морални граници, за изграждането ви като личности, за среща с хора, които споделят вашите идеи, възгледи, емоции и с които бихте искали да си комуникирате. Това според мен е което описва модела в най-обща степен. 

Смяташ ли, че това е най-големият ти успех до момента, нещото с което най-много се гордееш?

На този етап от живота ми, да, със сигурност. Това е едно от нещата, които ме карат да се чувствам горд и то не толкова, защото съм организирал някакво събитие или, че то е имало някакъв медиен ефект или нещо подобно, а защото през ръцете ти и пред очите ти са минали…вече и аз не знам колко са, може би вече над 700 човека, 700 млади хора, студенти, ученици, на които си могъл да помогнеш. Аз никога не съм бил от другата страна, честно да ти кажа и това страшно много би ми било интересно. Например аз бих умрял за да можех когато аз бях ученик да мога да го изживея, но не от страната на организатор, а пт страната на участник, защото това е…безценно. 

Това може би е и най-голямото разочарование на всеки един от нас, от “България на младите”, че ние всъщност винаги сме били от другата страна, което не ни прави по-малко емоционално и идейно ангажирани, но създава някаква дистанция между нас и участниците, което е органична. Би било интересно да можем фа участваме в собствения си модел, но уви не ни се отворила такава възможност.

Въпреки всичко, смятам, че това е нещо, което промени живота ни, направи ни хората които сме. Надгради доста нашите очаквания към живота и света, който може да постигнем и беше едно предизвикателство, което си струваше. 

Но пак казвам ЗАСЕГА хаха. Надявам се, че дори ще надскочим тези проекти и идеи. 

Искрено ви го пожелаваме!

И последен въпрос: ако можеше да се върнеш назад във времето, когато си бил ученик, би ли направил нещо по различен начин?

Определено.  Най-вероятно щях да искам да направя “България на младите” по-рано,  със сигурност щях да искам да направим много повече модели, отколкото сме направили, със сигурност щях да се хвърля много по-надълбоко, със сигурност щях да рискувам много повече и със сигурност щях да жертвам много повече от личното и свободното си време за подобни неща, с идеята, че може би щях да съм една идея по-напред от сега. Това предполагам, че го казва всеки, но това което е моят съвет за тези, на които не им се налага да си връщат времето назад, защото моето минало е тяхното настояще, като ученици в гимназията, аз бих ги посъветвал да се хвърлят в дълбокото без да му мислят. Няма почивни дни, няма излизания, просто всичко трябва да бъде all in. Да се бутате навсякъде, да правите все по-сложни неща, да поемате отговорности, и да показвате че сте уникални личности. А вие сте уникални личности, защото немската гимназия никога не е събирала посредствени хора. Така че ще загубите шанса да отключите много по-рано много по-голям потенциал, отколкото сте подозирали, че имате. Това да си губите времето и да не се опитвате да се надграждате, да рискувате, да се развивате, да постигате все повече и повече, да си поставяте в ситуации, в които не знаете какво трябва да правите, защото повярвайте ми, това в бъдеще ще изиграе огромна роля.  

Благодаря ти за това невероятно интервю и за всичките прекрасни съвети, които ни даде. Надяваме се да се видим на следващия МРБ! 

И аз благодаря за поканата и с нетърпение очаквам новия вестник!

Емил Христов 9е, 

Цветомир Николов:” България на младите”